изображение

Промени в ДОПК

  • Промени, свързани с единната сметка, а в ЗДДС – самоначисляване на ДДС.
  • Промени, свързани с въвеждане на фискален контрол, отсрочване и разсрочване.

Последователност на погасяванията

  • Променя се нормата на чл. 169 от ДОПК, като се предоставя възможност за погасяване първо главниците за данъци и осиг.вноски с изтекъл срок за плащане. По този начин се спира начисляването на лихви и се предотвратява натрупването на нови задължения.
  • Предоставя се възможност в производството по принудително изпълнение по ДОПК да се дава разрешение за извършване на неотложни плащания от длъжника за всички видове публични задължения.
  • Отлага се с една година (до 1 януари 2014 г.) прилагането на реда по чл. 169, ал. 4 от ДОПК за погасяване на публичните задължения, на които срокът за плащане е изтекъл преди 1 януари 2008 г.

Отсрочване и разсрочване

  • Създава се нов Раздел Іа „Отсрочване и разсрочване на задължения, установявани от НАП” в Дял четвърти, Глава двадесет и втора, с който се предвижда правна възможност за разсрочване и отсрочване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски при облекчени условия за по-дълъг период и в по-голям размер.

Целта е задължените лица във временно финансово затруднение да могат да обслужват текущите си задължения за данъци и осигурителни вноски.

Процедура за административно сътрудничество

  • Регламентира се практическото прилагане на процедурата за административно сътрудничество на Република България с другите държави – членки на Европейския съюз, съгласно Директива 2011/16/ЕС на Съвета от 15 февруари 2011 г. относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане, транспонирана в националното законодателство от 1 януари 2013 г., чрез:

1. Създаване на специална разпоредба за разкриване на банкова тайна.

2. Задължения за автоматичен обмен на информация.

ДОПК – обмен

  • Обхват
  • трудови правоотношения – работодатели (справка) по чл. 73а от ЗДДФЛ
  •  доходи от управление и контрол – платци приложение към д-я по чл. 55 от ЗДДФЛ
  •  застрахователни обезщетения по застраховки „Живот” – застрахователи
  •  доходи от пенсии -  НОИ и Д-ва ДПО
  •  доходи от собственост или продажба и замяна на недвижимо имущество – приложение към д-я по чл. 55 от ЗДДФЛ
  •  доходи от наем или друго предоставяне за ползване на недвижимо имущество – приложение към д-я по чл. 55 от ЗДДФЛ
  •  Собственост  – Агенция по вписванията

Промени в ЗДДФЛ, в сила от 01.01.2014 г.

  • Въвежда се възможност за избор относно реда на облагане за физическите лица, регистрирани като земеделски производители, които са регистрирани по ЗДДС. Те вече няма да се облагат задължително с данък върху годишната данъчна основа (като ЕТ), а само ако изберат този ред на облагане. Декларацията за упражняване на правото на избор за 2014 г. ще се подава в срок до 31 януари 2014 г.
  • Създава се изрична законова регламентация, за физическите лица, извършващи стопанска дейност по чл. 29а от ЗДДФЛ да не могат да ползват преотстъпване на данък по реда на ЗКПО
  • Постепенно се намалява ставката на окончателния данък за придобитите от местни физически лица доходи от лихви по депозитни сметки в търговски банки. Ставката за 2014 г. ще бъде 8 на сто.
  • Отпада задължението за подаване на декларация за дължими данъци по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ от предприятия, за които се прилага схема за централизирано разплащане.
  • Доходите от субсидии на регистрираните земеделски производители за 2009 г. и предходни години, придобити през 2013 г. отново няма да подлежат на облагане.
  • Въвежда се данъчно облекчение за доходи, непревишаващи минималната работна заплата. Физическите лица могат да ползват данъчното облекчение при условие, че имат доходи само от трудови правоотношения, които не превишават 12 месечни минимални работни заплати за съответната година.

 

Промени в ЗКПО, в сила от 01.01.2014 г.
  • Отписвания и обезценки на вземания и задължения – уеднаквяване, откъсване от теченето на давностния срок
  • Разходи, представляващи неизплатени доходи на местни физически лица – разширяване на обхвата на изключенията с възнаграждения, различни от заплати, стига да са задължителни
  • Нов ред за данъчно стимулиране при предоставяне на стипендии
  • Промени в реда за преотстъпване на корпоративен данък за производствена дейност – изисквания за наети работници и служители
  • Освобождаване от облагане на доходи на ЧЮЛ от лихви по облигации, издадени от МЮЛ и от лихви по заеми, предоставени от ЧЮЛ на МЮЛ, средствата за които са набрани от ЧЮЛ чрез емитиране на облигации
  • Прецизиране прилагането на режима, действащ съгласно Директива 2003/49/ЕО (намалена данъчна ставка за лихви и роялти)
  • Променя се състава на нарушението при скрито разпределение на печалбата – наказание няма да се налага, ако данъчно задълженото лице, което е извършило скрито разпределение на печалбата, посочи това обстоятелство в данъчната си декларация.

Промени в Кодекса за социално осигуряване

  • Нова ал. 5 на чл. 7 в КСО, с която се въвежда възможност самоосигуряващите се лица да заявят кои задължения за осигурителни вноски за ДОО погасяват в случаите на няколко публични задължения, сроковете за които са изтекли.
  • При заявяване на това обстоятелство от самоосигуряващите се лица пред НАП редът по единната сметка няма да се прилага по отношение на заявените задължения.
  • Въведени управителите на клоновете ТД като осигурени за всички осигурени рискове

Наредба Н-8

  • Обвързване на декларация обр.1 и декларация обр.6
  • Изчислени задължения за ДОО, ДЗПО и здравноосигурителни вноски от декларация обр.1 и съпоставени с декларираните задължения с декларация обр.6
  • Осигурителите, които имат повече от 10 осигурени лица подават декларации обр.1, 3 и 6 само по електронен път, чрез класифициран електронен подпис

Закон за данък върху добавената стойност

Отсраняване на несъответствия с паравото на ЕС

  • изменено е правилото за определяне на данъчната основа при бартер (чл. 26, ал. 7 от ЗДДС)
  • в случаите на бартер, когато доставката е между свързани лица данъчната основа на всяка от доставките към датата на възникване на данъчното събитие е пазарната цена на доставяната стока или услуга (чл. 26, ал. 8 от ЗДДС)
  • изменено е правилото за определяне на данъчната основа при безвъзмездно извършване на услуга от държател/ползвател за подобрение на нает или предоставен за ползване актив  (чл. 27, ал. 2 от ЗДДС)
  • изменено е правилото за определяне на данъчната основа при дерегистрация по ЗДДС на наличните стоки или услуги, които са активи (нова чл. 27, ал. 5 от ЗДДС)

Облекчаване на данъчно задължените лица

  • изменение на чл. 92 от ЗДДС:

- отменена е поредността на извършването на прихващането на задължения

- въпреки възложена ревизия за данъка по чл.  92,  ал.  3 от ЗДДС в 30 дневен срок от връчване на заповедта за ревизия се прихваща или възстановява разликата между декларирания данък и очакваните начисления. АПВ в този случай подлежи на обжалване по реда за обжалване на обезпечителни мерки

Промени във връзка с Директива 2013/43/ЕС за измененеие на Директива 2006/112/ЕО по отношение на незадължително и временно (до края на 2018г.) прилагане на механизма за обратно начисляване във връзка с доставки на някои стоки и услуги, при които съществува риск от измами.

  • С измененията е въведено обратно начисляване за нова категория стоки – зърнени и технически култури. Основната цел с въвеждането на подобна мярка е в краткосрочен план да се намали в значителна степен нивото на данъчните измами и да се увеличат приходите.

Касова отчетност

Данък за доставка, за която се прилага специалният режим, става изискуем на датата на получаване на цялостно или частично плащане

- доставки, за които не се прилага специалния режим на касова отчетност на ДДС: особените доставки – ВОД, ВОП, обратно начисляване, туристически услуги и пр.

ВНИМАНИЕ: за доставка към нерегистрирано лице не се прилага касова отчетност

 - регистрационен режим

- публичен регистър

Правото на приспадане на данъчен кредит за начислен данък за получена доставка, за която се прилага специалния режим, възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем, без значение статутът на получателя

- правото на данъчен кредит за лице, прилагащо специалния режим, възниква винаги за данъчния период, през който е извършено цялостно или частично плащане

- горното правило не се прилага за начислен данък за получена доставка, която е изключена от обхвата на специалния режим, т.е. право на данъчен кредит се упражнява по общите правила на закона, например ВОП

- документиране: фактура, известие към фактура и допълнителен протокол при:

получено плащане -  за изискуемост на данъка от доставчика, прилагащ касова отчетност и упражняване на данъчния кредит от получателя (протокола се издава от доставчика и е и за двете лица);

направено плащане, за доставка, за която доставчикът не прилага касова отчетност, за упражняване право на данъчен кредит – протоколът се издава от получателя, прилагащ касова отчетност и е само за него;

дерегистрация – за изискуемост на отложения данък и ползване на данъчен кредит от доставчиците, които не са регистрирани за касова отчетност

Специален режим за касова отчетност на ДДС

Недостатъци:

  • Увеличава се административната тежест за лицата поради изключително сложното документиране
  • Промени в софтуерните продукти
  • Затруднява се контролната дейност на органите по приходите

В случаите, когато получател по доставка, за която се прилага касова отчетност, е регистрирано ДЗЛ, което ще използва получената доставка за дейности или доставки извън независимата икономическа дейност или за освободени доставки, т.е. за него няма да е налице право на приспадане на данъчен кредит – налице е риск от загуба за бюджета на приходи от данък върху добавената стойност, тъй-като за такъв получател няма стопански стимул да покаже плащането.

Въвеждането на режим за касова отчетност само за доставки, за които плащанията са извършени по банков път, без да са регламентирани случаите, в който по една доставка се извърши плащане в брой – създава проблеми и трудности по прилагането на режима.

Допълнително ангажиране на ресурси от страна на Агенцията по администрирането на лицата. Подаването на заявления за прилагане на режима от голям брой лица би довело до невъзможност за извършване на проверките качествено в предвидените срокове.

Коментари