Вие питате, ние отговаряме #9

Земеделски производител осигурява безплатна храна на работници по време на есенна кампания /Наредба 11/ 21.12.2005 – чл.2,ал.2 т. 4/. Храната е доставена от заведение за бързо хранене /издадена фактура за услугата/. Има ли право на данъчен кредит и ще се признава ли за разход?

Според чл.285 от КТ работодателят осигурява безплатна храна и/или добавки към храната на работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда. Условията и редът, при които се осигуряват безплатната храна и /или добавките към нея, се определят с Наредба на Министъра на труда и социалната политика и Министъра на здравеопазването. Има се предвид Наредба № 11 от 21.12.2005г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и /или добавки към нея /обн.ДВ бр. 1 от 2006г./. В Наредбата е определено и конкретизирано съдържанието на понятията “специфичен характер на труда” и “работи при специфична организация на труда”.
В ал. 1 на чл. 2 от Наредба № 11 за специфичен характер на труда се определя в 10 точки работата на определени групи работници и служители, работещи при определени природни условия и подложени на тяхното въздействие, например под земята, под водата, работещи при определени температури, при определени условия, над установените норми на въздействие, работещите непосредствено в определени производства /като например добив и гореща обработка на чугун, производство на кокс и др./, също работещите в специални (затворени) помещения с клас на чистота А, В и С и др.

Ако е налице изискването на Наредба № 11 за специфична организация на труда. и ако характерът на труда е специфичен, съгласно изискването на чл. 2, ал. 1 от същата наредба, то тогава работещите при тези условия ще имат право на безплатна храна по Наредба № 11.

По отношение данъчното облагане на разхода по реда на ЗКПО, разходите, извън тези за положен труд, които даден работодател извършва в полза на персонала си по силата на нормативен акт, се признават за данъчни цели. Тези разходи са задължение на работодателя и ако той не ги извърши може да бъде санкциониран. Доколкото са задължителни, тези разходи се приемат като разходи за дейността. Затова и според разпоредбата на чл.11 от ЗКПО, задължителните по силата на нормативен акт разходи не се третират като социални разходи и не се облагат с данък. За да се признаят обаче като разход за дейността е необходимо:

1. разходите да са извършени по силата на нормативен акт, и

2. изискванията, предвидени в съответния нормативен акт във връзка с предоставянето им, да са спазени.

Ако някое от посочените две изисквания не е спазено, има опасност тези разходи да бъдат предефинирани от контролните органи като социални или такива, несвързани с дейността.

По отношение ЗДДС безвъзмездните доставки на безплатна храна и/или добавки към същата на работниците или служителите по реда на чл.285 от КТ и наредба № 11/21.12.2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея не попадат в обхвата на Закона за данък върху добавената стойност /тъй като не са обхванати от разпоредбата на чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗДДС/ и за тези доставки не следва да се начислява ДДС. А на основание изричната разпоредба на чл. 70, ал.3, т. 6 от ЗДДС във връзка с чл. 70, ал.1, т. 2 от ЗДДС ще е налице правото на данъчен кредит за стоките или услугите, които са предназначени за извършването на безвъзмездни доставки на безплатна храна и/или добавки към същата на работниците или служителите по реда на чл. 285 от Кодекса на труда и Наредба № 11 за безплатната храна и/или добавките към нея.

Коментари