Една история с господин М.

Или непрентенциозен разказ за опита на един “малък” данъкоплатец с “голямата” единна данъчноосигурителна сметка

бг–данъкоплатец

Бай Минчо, както всяка неделя сутрин, седи на зеления фотьойл в хола си по пантофи и чете вестник. Фен е на седмичника “Истински новини” и задължително му посвещава неделния си предиобeд.  Сийчето потропва нещо в кухнята, а бай Минчо чете ли, чете.  По традиция телевизорът бръмчи – “… как бе младеж, как да го свържем? -Кабелът на антената от едната страна, кабелът на телевизора – от другата. И това е.” – обясняват за цифровизацията. Бай Минчо си мисли, че то това технологиите са хубаво нещо. “Ей на, добре че е Скайп-а, та да се виждаме  с Ленчето. Иначе к’во, едно че телефоните са скъпи, друго че Ирландия е далече и не може да се виждаме често.” Елена или както баща и я наричаше Ленчето, работи като медицинска сестра и преди няколко години замина за Ирландия. От тогава всяка седмица се чува с родителите си по Скайп и затова им купи компютър.

- Минчо, Минчооо бе, изприпкай до магазина да купиш пакетче сода бикарбонат за баницата – се провиква Сия от кухнята. – Минчооо. Гле’й к’ъв човек значи, ами обади се бе, Минчо.

Бай Минчо изсумтява и се прави, че не я е чул, ами тя знае, че той в неделя чете вестник, почива. Въобще спокойствие и релакс. Цялата седмица в магазина, неделя – почивка. Бай Минчо има малко квартално магазинче. Навремето извади Москвича от гаража, преустрои го и стана предприемач. Телевизорът бръмчи, Сия пак си мърмори нещо, чува се как пошляпва с чехлите и въобще идилия, спокойствие. Бай Минчо понамества по-добре очилата на носа и пак се зачита: “Уведомяваме уважаемите граждани и фирми, че от началото на месеца се въвежда единна данъчноосигурителна сметка. Нов е начинът, по който вече се плащат задълженията за данъци и осигуровки. Призоваваме всички да си издадат ПИК и да проверяват задълженията си на сайта на НАП.”

На сутринта бай Минчо чинно е строен на опашката в данъчното, с изтеглено билетче в ръка. Технологии, система за управление на опашките. Чакащи 63-ма, така пише на билета. Какво да се прави, един път се взема ПИК, потропва с крака, но е въоръжен с търпение, въпреки, че туй пусто номерче не излиза близо два часа. “Всички, които чакат за ПИК, да си ходят. Има годишно приключване и не издаваме кодове.”- се провиква служителката от гишето. Събраното множество се разбръмча, едно момиче недоволно обяснява, че идва вече трети път и все не издават ПИК. “Няма какво да се направи, трябва пак да се идва”- си мисли бай Минчо.

След няколко дни и няколко разходки до НАП, вече е горд притежател на ПИК и въоръжен в ръка със заветния номер сяда зад компютъра. Бай Минчо пули очи, блещи се и примигва на парцали – задължения в размер на 793,67 лв. Червеният надпис боде в очите – моля, явете се в компетентния НАП, имате необвързани плащания.

Сутринта отново на опашката в данъчното, познат сценарии, билетче, чакащи на опашката 97 човека. Очакваният номер излиза на таблото и женски глас съобщава – Клиент номер 764 на гише 19. Запъхтян бай Минчо застава на гишето.

- Имам задължение, ама…

-Моля, личната карта господине! …..хммм, да, имате задължения в размер на 1076 лева и 12 стотинки. Идете в банката на горния етаж.

- Ама как бе госпожа, на компютъра бяха 793 лева, пък и аз всичко съм си платил. Ам’че тя…Сийчето… всеки месец я пращам в банката да внесе осигуровките – объркано обяснява бай Минчо.

- В такъв случай слезте долу на 12-то гише, подайте заявление.

Бай Минчо доста притеснен, та чак очилата му са изпотени, тича към посоченото гише и си мисли как преди няколко години започна сам да си оправя сметките. То, вярно че счетоводството не е кой знае какво; добре е, където може да се спести. Пък и криза е. И така, само за годишно приключване и да му попълни декларацията, ходи при Лалка, комшийката от петия етаж. Много разбира Лала, пенсионирана касиерка, оправя счетоводството на половината квартал. “Тип-топ си бай Минчо, г’лей си кефа. Ей ти декларацията, ей ти отчета.” Тип-топ, тип-топ, ама с’я каква стана – “Господин Минчо Киряков имате задължения в размер на 1076 лева и 12 стотинки.” От гише 12 служителката го препрати към гише 69 за уточняване на задължения, от гише 69 – към счетоводството на десетия етаж, стая 1052, от стая 1052 му изискаха “доказателствен материал”, демек копия от платежните нареждания за внесени осигуровки и данъци и констатираха липсата на подадени декларации 1 и декларации 6.

Бай Минчо крачи с тежки стъпки към дома си, объркан, смутен и все повече ядосан. “Пфуу, край, до тук беше. Слагам кепенците и т’ва е. При Ленчето, заминаваме със Сия при Ленчето, то това тук вече е…” Не знае и той какво е, но не разбира как така може да си плащаш всичко чинно – десето число осигуровките, на тримесечие патента и пак да дължиш и да доказаваш, доказаваш … да доказваш, че нямаш сестра.

Мила родна картинка, познат пейзаж.

Всяко съвпадение с действителни лица и събития е напълно случайно. Историята е плод на развинтената фантазия на един “скучаещ” човек и това никога не може да се случи в България.

 

 

 

 

 

Коментари